8-часова черно-бяла филипинска драма устремена към Златна мечка в Берлин

57-годишният независим филипински режисьор Лав (Лавренте Индико) Диас предложи вчера на Берлинаре своя експресионистичен поглед върху филипинската революция от 1896 г. в цели 485 минути - над 8 часа. Сниман в черно-бяло и при използване на квадратно кадриране, лентата "Приспивна песен за една печална тайна" ("A Lullaby to the Sorrowful Mystery") е по-скоро визуална поема - отбелязва Холивуд Рипортър.

Диас е известен с това, че филмите му обикновено са над 4 часа и предпочита черно-бялото, а през последните години неговите киномаратони бяха погълнати от много фестивали по света - като Кан, Локарно и други. Запазена марка на Диас е заигравката с търпението на зрителя, продължителните статични сцени без всякакъв наративен поток. Представянето на филма в Берлин обаче бе извършено пред подбрана аудитория в "Grand Hyatt Hotel", склонна да изтърпи дори рекордно времетраене.

Lav Diaz в Берлин


Кървавите събития на Филипините от 1896 г. започват като народно въстание срещу 300-годишното испанско владичество, след което се превръщат в борба между революционните лидери и накрая, макар и трудно, се постига примирие.

Сценарият на филма бавно се развива в два сюжетни клона, носени от съответните групи образи, като двете групи практически не взаимодействат помежду си. Едната група представлява висшето филипинско общество и отношението му към революцията, а другата история се развива около жените на революцията.

Кадър от филма


Критиците отбелязват липсата на финес в монтажа, с който се е заел самият режисьор. Въпреки това, филмът с оригинално заглавие "Hele Sa Hiwagang Hapis" е в селекцията на конкурсната програма за наградата "Златна мечка", тоест за най-добър филм.

Лав Диас заяви: "Лепнаха ни етикета "бавно кино", но това не е бавно кино, а кино. Не знам защо всеки път, когато се обсъждат филми, се мери тяхната продължителност. Това е кино - то е като поезията, музиката или изкуството, в което няма значение дали картината е нарисувана на по-малко или по-голямо платно. Киното не трябва да се вкарва в рамки."

Кадри от филма