В преследване на кървавия прах

Наркотиците са най-големият бич на американската цивилизация. Така излиза, ако гледате холивудско кино.

Може би защото са единствената болест, която човек си докарва доброволно, отдавайки се на удоволствието, без да се замисля за последствията.

И тази хорска слабост подхранва цяла една незаконна индустрия, която е разпростряла пипалата си по целия американски континент, проникайки във всички нива на обществото.

Разбира се “Кървав прах” не се занимава с философския драматизъм на тази ситуация, нито я изследва социологически, а просто проследява един опит за пресичане на пътя на кокаиновия прах.

Шон и Деметриус, служители на Отдела за борба с наркотиците в американската полиция, гонят наркотрафиканти между Калифорния и Мексико.

Ефикасни и добре тренирани, идващи от улицата, където продължават да прекарват дните си, те успяват за заловят местния бос Мемо Лусеро.

Неговото оттгеляне от бизнеса оставя, уви, свободно пространството за един новодошъл в трафика, който нарича себе си Диабло – порочен и зъл непознат. Той решава да се освободи от ченгетата, които му се пречкат, започвайки със Шон Ветър и жена му…

“Кървав прах” е класически полицейски екшън: доброто ченге залавя лош трафикант, на дрога, който заплашва да си отмъсти, а жената на ченгето е убита.

Тази история се разказва от години в американското кино, в различни вариации и с различни нюанси на трилъра и драмата.

Филмът би могъл да бъде разбран неправилно, представяйки за поредан път САЩ като могъща сила тръгнала да раздава правосъдие.

За щастие “Кървав прах” няма политически претенции, а финалът реабилитира идеята за висшата справедливост, която не зависи от човешките желания и възможности.

Филмът е умерен и без крайности, както по отношение на насилието, така и в изблиците на малко нетипична за екшъна сантименталност.

Най-сериозното му качество е актьорското присъствие на тандема Вин Дизел – Ларънц Тейт.

Без съмнение Вин Дизел решително е заместникът  на Уилис, Сталоун и останалите екшън титани от края на ХХ век.

По-млад, с натрупана зрителска симпатия от няколкото предишни филма (“ХХХ: Трите хикса”, “Бързи и яростни”), Дизел притежава завидна физика и е много убедителен в ролята на мускулест мъжага с голямо сърце, която играе с видима лекота и непринуденост.

Нет Фокус