За продукцията

 Ако летите със самолет, дори и не много често, съществува вероятност да се окажете на някое летище, без да можете да го напуснете. "Почти всеки е имал проблеми на летището", казва режисьорът и продуцент Стивън Спилбърг. "Не познавам някой, който да не е висял на летището, дори и по-дълго отколкото е летял в самолета. Летищата са се превърнали в умален образ на обществото ни. Има места, където да се нахраниш, магазини, места, където можеш да се срещаш с други хора..."

Продуцентът Уолкър Ф. Паркърс отбелязва, "Ако трябва да висите някъде, летището определено е едно от най-очарователните мяста. Там винаги е наситено с много емоции - хората се срещат или разделят. Срещите са толкова прочувствени, разделите - тъжни. Точно на такива места можете да станете свидетел на парад от човешки емоции, и ако гледате на това именно по този начин, летището ще ви се стори не чак толкова лошо място, на което да прекарате няколко часа."
 
Но така или иначе, повечето хора гледат на отлагането на полета  и висенето на летището за няколко няколко часа като неудобство. Но я си представете, че тези няколко часа станат няколко дни, седмици или месеци. Точно тези крайно необикновенни обстоятелства са в основата на сюжета на Терминалът.

Изпълнителният продуцент Андрю Никол дава първоначалната концепция за човекът, който е забавен на летището и накрая става така, че трябва да живее на терминала. Той развива идеята си със сценариста Саша Герваси, който си спомня "Мислех си, че това е идеалното място, за което да напишеш сценирий, за който повечето хора си смятат, че никога не би могло да се случи в действителност."

Така тази идея става основата на  Терминалът, който разказва историята на Виктор Наворски, изцяло измислен образ от напълно измислената източно-европейска страна Кракоциа, който е на път към Ню Йорк, точно когато в родината му пламва война. Виктор каца в Ню Йорк само, за да открие, че неговата самоличност е заличена от войната вкъщи и да разбере, че Америка е затворена за него.
Паркър казва, "Това е един от онези разкази за редките случаи на човешка привързаност и сценарият на Саша прави историята да звучи много топло и интимно. Филмът е за човек, който среща няколко души в много задушевна обстановка и така се създава впечтление, че по някакъв начин на това място той се среща със самата Америка. Мисля, че това прави историята наистина интригуваща."

Виктор се потапя изцяло в американската култура чрез умаления й образ на летището. Там стотици американци пресичат пътищата си и една голяма част от американската култура оживява. Расовите различия и пъстрота могат ясно да се видят на летището. Онова, което преживява Виктор е скоростен вариант на претопяване на различните народи в американската нация. Неговата история засяга теми от първостепенна важност за американската култура.

"След Хване ме, ако можеш исках да заснема друг филм, който да накара зрителят да се смее, да плаче в същото време и да гледа с оптимизъм на света", признава Спилбърг. "Исках да направя нещо още по-добро, което да извиква усмивките по лицата ни. Живеем във време, когато имаме нужда от повече усмивки, а холивудстките филми са призвани да помагат на хората в трудни моменти."