"Мечтатели" - от книгата до филма

Макар и странно за филм третиращ маниите, страстите и възможностите, но “Мечтатели” е проект, който се е случил почти по случайност и би бил невъзможен с друг режисьор. Когато през 1988 г. Бернардо Бертолучи за първи път прочита "The Holy Innocents", той вече обмисля с голямо внимание следващия си проект. Затова и тази интроспективна история за трима младежи и техните сексуални взаимоотношения на фона на студентските бунтове от 1968, предизвикала доста противоречиви чувства в него.


Бертолучи, който винаги се е определял като страстен франкофил, чувствал историята и събитията твърде близки до себе си и макар да имал голямо желание да ги екранизира, се опасявал, че само ще обезцени собствения си житейски опит ако не подходи правилно към целия процес.
“В целия си живот съм направил сравнително малко филми, защото всеки мой филм е част от моя живот”. И наистина когато книгата на Адеър попада в негови ръце, Бертолучи вече имал идея да снима нещо като продължение на шедьовъра си “1900”, в който действието се развива до 1945 година. “Исках да направя продължение, в което действието да се развие до края на века и Париж през 1968 година да е една от спирките във филма. Но тогава си помислих за какво беше ‘1900’? За една голяма политическа надежда, каквато не виждам днес и затова се отказах.”


Книгата на Адеър предизвикала у Бертолучи някои чудесни спомени. “Става въпрос не толкова за събитията от ’68-а, за бунтовете и насилието, а за духа на онзи период. За Бертолучи, бивш поет, чиято любов към киното е катализирана от френските филми от 30-те години и допълнително подхранена от “Новата Вълна” в края на 50-те и началото на 60-те, духът на епохата е зашеметяващ микс от толкова много елементи.


Най-накрая Бертолучи дава книгата на дългогодишния си продуцент Джеръми Томас. “Той се заиграваше с идеята да снима филм за Париж през 60-те”, казва Томас. “Беше опитал няколко неща, без никакъв успех и тогава един ден ми каза ‘Искам да прочетеш нещо, мисля че ще стане много емоционално предизвикващ филм’. И тъй като това щеше да е петия ми проект с Бернардо, реших, че би било чудесно да направя филм в Париж с човекът снимал там ‘Последно танго в Париж’ и ‘Конформистът’.”


Томас се обажда на агента на Адеър, без да знае, че почти всяко друго обаждане би получило категорично “не”. Поради отрицателните си чувства към собствената си книга, която е отчасти продиктувана от личен опит, Адеър вече е отказал няколко пъти на доста добри предложения за нейното екранизиране. Той дори е помолил агентът си просто да не му казва, когато някой се обажда за "The Holy Innocents". “Просто беше страшно изнервящо”, споделя авторът. “Затова го помолих да не ми казва. Но един ден той се обади с думите: ‘Казвам ти това, защото е много специално, става въпрос за Бернардо Бертолучи и Джеръми Томас’. Признавам си, точно на това изкушение не успях да устоя. Тъй като самият роман е за филмите, за политиката и за самото кино, много продуценти бяха проявили интерес. Но за мен романът беше особено подходящ за някой като Бернардо. От неговата предишна работа се виждаше, че той е погълнат от същите теми.”


По предложение на Бертолучи, Адеър не само пише филмовия сценарий, но й пренаписва романът в ново издание, наречено “Мечтатели”, което все пак не е идентично с филма. “Не мисля, че е добра идея един филм и един роман да бъдат като близнаци, или поне не като идентични близнаци.”


Скоро става ясно, че макар и никога да не са се познавали режисьорът и авторът са имали забележително сходни житейски ситуации. “Аз също съм откровен франкофил” казва Адеър. А Бертолучи си спомня как при пристигането си в Париж, давайки първото си интервю, за първия си филм, той казва на журналиста: “Ако нямаш против, предпочитам да направим интервюто на френски”. Журналистът попитал: “Защо? Тук всички сме италианци”. А Бертолучи отговорил: "Parce que le Français, c’est la langue du cinema.", което значи “Френският е езика на киното”.


Гилбърт Адеър е бил в Париж, когато Анри Ланглоа, директор на Френската Филмотека е освободен от поста си и така се скандализират студентите и кино любителите, който са били редовни посетители на неговите прожекции на редки кино класики. Разгневени на правителството, младите хора на Париж излизат на улицата, с първоначалната идея да защитят един човек, но бунта прераства в нещо много, много повече. “Това беше голямо събитие в Париж”, казва Адеър. “Може би за първи път младите хора се надигнаха срещу държавата и всъщност спечелиха, защото Ланглоа беше върнат на поста си. Но неговото уволнение беше само повод за избухването на студентските бунтове от май 1968, нещо като убийството на Франц Фердинанд, което формално дава началото на Първата световна война. Във въздуха се усещаше наситеното напрежение и внезапно всичко експлодира. Аз бях там през цялото време и години по-късно поисках да пиша за това. Така се роди "The Holy Innocents", който със сигурност не е автобиографичен роман, но има доста елементи от моите реални преживявания.”


Филмът “Мечтатели” обаче засяга съвсем косвено тези историческите събития. “Това е история за трима младежи през 1968” казва Томас. “А Париж по това време е огнище на много идеализъм, смяна на морал. Намирам, че това е едно забележително време, което прекрасно може да бъде пресъздадено на кино екрана.”


Адеър потвърждава, че сценария на “Мечтатели” е всичко друго, но не и урок по история. “Макар в определени моменти, събитията от май 68 година да нахлуват в живота им, това преди всичко е история за млад американски студент в Париж, който се сприятелява с двама френски младежи- брат и сестра.”


Бертолучи казва: “Всичко започва в един определен ден в Париж, когато нашите ‘герои’ се срещат. Родителите на двамата млади французи, заминават на почивка за един месец и те практически се изолират заедно в голямата им къща. Между тях се оформя една силна и много напрегната връзка. Този период е за тях като едно посвещение в тайна, а когато излизат от там, те вече са пораснали.”


“Това е тяхното пътуване на познанието”, добавя Адеър. “Става въпрос за пролетта в Париж, за пролетта на политическото пробуждане и за пролетта като пробуждане на техните тела. И това което се случва вътре в този апартамент, по някакъв начин отразява събитията случващи се на улицата.”


Бертолучи казва: “Когато ме питат дали това е филм за събитията от май 68 година, аз отговарям ‘да той се случва тогава и има много от духа на тези събития, но това не е филм за барикадите или за боя по улиците. По скоро отразява целия дух на епохата.’ Аз бях там и беше незабравимо. Силата на надеждата у младите хора по време на тези събития мисля, че е безпрецедентна. Това беше един фантастичен опит да се гмурнем в бъдещето, в свободата. Тогава за последен път се случи нещо толкова идеалистично и утопично.
Copyright © 2017 Dir.bg.