"Мечтатели" - кастинг

След като откри за света 21-годишната Мария Шнайдер в “Последно танго в Париж”, Бернардо Бертолучи си спечели репутация като невероятен откривател на млади таланти, потвърдена с филмите му като “Конформистът” и “Открадната красота”.
“Това което търся е не точно човек, съвпадащ с описания в сценария персонаж. За мен е по-важно да видя, че актьорът има някаква мистериозно излъчване. Някой който ще задържи интереса на камерата към него или нея.”


С започването на пред-продукционния период на “Мечтатели” единственото сигурно нещо е, че търсят 2 французи и 1 американец. “Започнахме кастинг в Ню Йорк и Лос Анджелис”, казва Томас, “и се срещнахме с над 200 актьори, преди да изберем Майкъл Пит. Същото беше и с ролите на французите: срещаш се с много хора, постепенно стесняваш избора и когато видиш, че избраните от теб наистина вдъхват живот на ролите разбираш, че си бил прав.”


Търсенето на американски актьор за ролята на Матю е било допълнително усложнено от секретността, с която Бертолучи се е отнасял към целия проект. “Бернардо беше много мистериозен по отношения на сценария”, спомня си Майкъл Пит, “влизаш, четеш една част пред него, а на тръгване не можеш да вземеш и една страница. Но още докато го четях там усетих красотата на този сценарий.”


Естествено имало и допълнителни усложнения. Макар и да минава за умерено скандален за съвременните стандарти, “Последно танго в Париж” е предизвикал глобални скандали преди 30 години с откровеното описание на човешката сексуалност. Поради тази причина много агенти с неохота са давали сценария на представляваните от тях актьори. “Щатите са едно много пуританско място”, казва Бертолучи, “и много хора имаха проблем с този сценарий. Но честно казано, не съм отделил време и усилия да убеждавам някой в неговите достойнства. Това е сценарий, който или харесваш моментално, или по-добре не си прави усилията. Срещнахме се с Майкъл в Ню Йорк и първоначално аз се съпротивлявах вътрешно на идеята той да играе Матю. Дори бях на път да дам ролята на друг, но после разбрах че греша. Може би се опасявах, че заради красотата му, той ще придаде  някакъв нарцисизъм на ролята, но съм го подценявал. Той е повече от чудесен актьор и може би просто го харесвах твърде много и не можех да го призная.”


В последните години Майкъл Пит бързо печели репутация като един от най-интересните и експериментиращи млади актьори в Америка, макар и да пробива с хитовата младежка сапунена опера “Кръгът на Доусън” ("Dawson’s Creek."). Той описва героя си Матю като типично добре отгледано американско момче от предградията, което попада във Франция и там се случват най-разтърсващите събития от неговия живот. “Това най-вече е свързано с двамата души, който среща там , които, един вид, го покваряват. Или може би просто му отварят очите, или му позволяват да го направи сам.”  


Гилбърт Адеър добавя: “В началото на филма Матю е доста самотен образ. Той е в Кинотеката всяка вечер, но не познава много хора, но после при първия сблъсък с полицията, той се запознава с Тео и Изабел. Те са близнаци, но не идентични и човек има чувство, че това отдавна са набелязали Матю и тяхната случайна среща е устроена от тях. И от този момент съдбите им са свързани.”


Избора на Тео и Изабел е не по-малко изтощителен, защото Бертолучи търси актьори, които да могат да предадат чувството за интимност, което имат близнаците. “Не търсех толкова физическата прилика, а едно по-неуловимо чувство.” За ролята на Тео той избира Луис Гарел, син на Филип Гарел, което представлява още една неочаквана връзка със събитията от 68-а. “Аз познавах баща му”, казва Бертолучи, “Той е режисьор, на който се възхищавах и беше много млад през 68-а. С нетърпение чаках да се срещна със сина му и веднага го харесах. В него има нещо много романтично, но в същото време може да излъчва и жестокост.” Луис Гарел описва филма: “Той е за двама близнаци, които започват своето сексуално пробуждане и имат нужда от някой който да им помогне. Те срещат младия американец и го използват, като нещо невинно и безвредно. Той им помага да се отделят един от друг”


Адеър добавя: “Луис във филма е мистериозен герой, дори повече отколкото в книгата ми. Мисля че това се дължи много и на личните качества на Луис. Публиката не е наясно в повечето време дали Тео манипулира Изабел или обратното. В началното той изглежда напълно доминиран от нея, но после като откриваме нейната несигурност, решаваш, че Тео играе много коварна игра, която от игра за двама, става игра за трима.”


За да завърши триото Бертолучи Ева Грийн, млада театрална актриса, за която “Мечтатели” е дебют в киното. “Когато я срещнах, след 10 секунди си казах ‘ тя е Изабел’ “, казва Бертолучи. И наистина първите впечатления са много важни за тази роля. “Когато се срещаме с Изабел, тя е доста колоритна фигура, напълно съзнаваща красотата си, защото тя съзнателно имитира кино звездите, на които се възхищава. После откриваме много други неща за нея и осъзнаваме, че е много по-уязвима и по-малко уверена отколкото изглежда. Тя е умна и жизнена, но има тайна, която се разкрива с времето.”
Макар да намирала прехода от сцената към екрана плашещ, Ева Грийн приела предизвикателството. “Това е страхотна роля, защото Изабел е много мистериозна и никога не знаеш дали играе или не, защото тя изглежда като на сцена през цялото време. Изабел се вдъхновява от великите актриси като Грета Гарбо, Лорън Бакол и Бети Дейвис. Тя е много двусмислена, като Сфинкса. Много твърда на моменти, а всъщност крие голяма чувствителност. Тя се страхува да бъде сама, да не бъде разделена от брат си, но в същото време я е страх да не би да е влюбена в него.”


След оформянето на актьорския състав, Бертолучи разкрива пред актьорите същността на целия проект и се опитва да реставрира за младите актьори духа и атмосферата на съответната епоха. “Това което исках да направя е да изправя трима младежи от настоящето срещу трима младежи от 68-а година. Какво знаеха Майкъл, Луис и Ева за 68-а? Почти нищо. Децата днес по принцип не са наясно с тази епоха. Затова им показвах много обзорни репортажи, много ТВ записи от този период. В един момент дори бях готов да ги накарам да четат емблематични книги и статии от това време, но реших, че това ще е в повече, защото би повдигнало много въпроси, на които нямаше да имам времето да им отговоря.”


Ева Грийн е поразена от невероятния стил на работа на режисьора. “Атмосферата беше много опияняваща и чувствена. Беше ме страх да работя с Бернардо, но той е много приятен и работи в голяма близост с актьорите си. Той е много взискателен, но умее да те манипулира без да се чувстваш манипулиран. Всичко изглежда много просто и лесно, защото успява да ти обясни какво иска с една дума или жест. И в същото време е много мистериозен.”


“Ние никога не знаехме какво мисли той”, съгласява се Майкъл Пит. “Бернардо изглежда невероятно небрежен по някакъв начин, а всъщност крайната му цел винаги е точно дефинирана.” Но тази прецизност си има своята цена. С развитието на всеки персонаж, Бертолучи и Адеър забелязват, че сценария започва да се изменя от само себе си в неочаквани посоки. “Работата с Бертолучи е незабравимо изживяване”, споделя Адеър. “За него всеки филм е един жив организъм, и той постоянно се изменя, търси нови посоки. От време на време се налагаше да ми показва заснетия и монтиран до момента материал, защото сценария вече не отразяваше точния начин на развитие на филма. А на мен ми се налагаше да пренаписвам диалозите, тъй като персонажите постоянно еволюираха. В началото това много ме тревожеше, но после научих един велик урок от Бернардо. Преди си мислех, че взимаш актьорите и ги изливаш в героите и те се наместват в тях като течност в бутилка. Бернардо ми показа, че е точно обратното. Актьорите са тези, които дават форма и моделират образите.”