„Своеобразието и силата на Шаралиев като режисьор е в това, че той подчинява всичко на актьорската изява, т.е. на характерите... Шаралиев се издига над документалността, над фактологията винаги, когато жизненият материал дава възможност за поетично увлечение. Щом е нужно да се изрази силно вълнение, той търси и постига поетичното звучене на сцената.
Особено силно звучи „опоетизирането” във финалната сцена... Друго качество на Шаралиев е еднаквото внимание както към работата на актьорите в централните роли, така и към онези, които изпълняват второстепенните епизодични роли. По този начин той постига актьорски ансамбъл, подчинен на единен стил. Оттам иде и усещането ни за плътност и пластичност на изобразяваното...”
Яко Молхов