Джереми Айрънс
Jeremy Irons
Биография
Джереми Джон Айрънс се ражда на 19 септември 1948 г. в градчето Кауз на британския остров Уайт. На малкия остров киното и театъра са рядко случващ се празник за растящото момче. Може би затова, след като завършва училище, на 18 години Айрънс започва работа в театър като завеждащ сценичната част (в задълженията му влиза най-вече метенето на сцената). След това постъпва в актьорски курс към бристолския театър "Олд Вик" и с времето става не просто член на трупата, но и звезда на бристолския театър, изиграл не малко роли в основните му постановки.
След ролята на Йоан Кръстител в добилия широка популярност мюзикъл "Godspell", Айрънс се премества в Лондон. През 1980 г. mостъпва в лондонския Кралски Шекспиров театър, а скоро след това получава малка роля в биографичния филм “Нижински" на Хърбърт Рос. Оставайки верен на себе си, актьорът придобива популярност първоначално от ТВ сериала "Завръщане в Брайдсхед" (1981). Едновременно с работата си в телевизията, Айрънс се снима в главната роля в "Жената на френския лейтенант" (1981), добре посрещнат от публиката. Появили се по едно и също време, и двете екранизации представят представят Айрънс в роли, вътрешно свързани една с друга, макар и отнасящи се към различни хронологически периоди. И в двата филма той се превъплъщава в образа на английски джентълмен, сдържан, без външни изяви на емоциите си, но с дълбока чувствителност и бурна душевност.
По собственото признание на актьора, интроспекциите и вътрешния живот винаги са били по-интересни за него. Външният му вид: рязко очертаните скули, изпъкналата адамова ябълка, пламенните кафяви очи – всичко това му дава възможности, да създава впечатление за твърда самодисциплина, както и океан от страсти, бушуващ под тази маска. Не случайно дарованието му е така близко до изкуството на драматурга Пинтер. Не случайно именно Айрънс играе една от ролите в екранизацията на пиесата на Пинтър "Измяна" (1983) – тънко психологическо изследоване на мъчителен любовен триугълник. В този филм актьорът създава такива потресаващи с психологическата си дълбочина образи, както и в "Moonlighting"(1982), "Дивата патица" (1983) и "Измяна" (1983).
Репутацията на безукорен изпълнител на екранни джентълмени му открива на Айрънс възможността да участва в осъществяването на един отдавнашен проект, предназначен някога за Висконти, после за Лоузи и накрая заснет от Шлендорф. Ролята на Суан в екранизацията на първата книга от епопеята на Пруст "В търсене на изгубеното време" - "Една любов на Суан (1983) не става голямо събитие, но и не разваля репутацията на актьора. Суан на Айрънс - съединение на слабост, меланхолия и едновременно упорство - е главното постижение на филма. Безупречната игра на актьора спасява филма от провал.
Към края на 80-те години Айрънс се прехвърля от европейското кино към Холивуд, но не снижава нивото на психологическото напрежение в характеристиката на своите персонажи. Скоро приема покана за снимки в "Мисията" (1986) и не греши. Ролята му носи номинация за "Златен глобус". Популярността на Айрънс привлича вниманието на режисьора Дейвид Кроненбърг, който го кани за главните роли на близнаците Бевърли и Елиът Мантлей във филма Dead Ringers (1988). Успехът носи на блестящия актьор няколко престижни награди. Следва участие в нашумялата драма на швейцарско-френския режисьор Барбет Шрьодер "Обрат на съдбата" (1990). За ролята си в този филм Айрънс е номиниран за Оскар, а кариерата му в киното достига своя връх. Така започва нов етап и по-успешен и щастлив в творчеството и личния живот на британския киноидол.
Айрънс сключва брак (втори за него) с ирландската актриса Шинейд Кюзак. Днес семейството живее в околностите на Оксфорд. Освен с работатата си, Джереми се занимава с възпитанието на двата си синове Макс и Самюъл. Както и много звезди от света на киното, актьорът съумява да обедини приятното с полезното. Той практически не се разделя с близките си и се старае дори и най-привлекателната роля да не го откъсва от семейството. Така протичат снимките на "Мочурища" (1992) и "Открадната красота" (1996), където Айрънс се снима заедно със съпругата си.
От многото добри роли на Джереми Айрънс в този период може да отбележим образа на злодея Грубер в третата част на "Умирай Трудно", Кафка в едноименния филм от1991 г., а също и образа на Естебан в картине "Къщата на духовете" (1993), гласа на Скар в “Цар лъв” (1994).
1998-а се оказва нееднозначна за актьорската кариера на Айрънс - в костюмния филм "Желязната маска", с участието на много звезди, той играе Арамис. А екранизацията на Ейдриън Лейн на "Лолита" (1997), в която актьорът играе Хумберт, така и не излиза на екран в пуританска Америка. Но този факт не хвърля Айрънс в униние. Той обявяа кратка почивка в очакване на действително струващи си предложения. И увереността на актьора в това, че киното просто не може без него, напълно се оправдава, когато през декември 2000 г. му предлагат роля в "Подземия и дракони", където заедно с него блести и изгряващата звезда Тора Бърч.
Нови роли в качествени европейски филми като “А сега, дами и господа”, “Калас” и запомнящи се образи на обаятелни злодеи проправят пътя на Айрънс в киното н а 21-ви век и заставят аналитиците на кинобизнеса отново да се замислят, къде се крие тайната на успеха на уникалният актьор. По думите на самия Джереми, всичко е съвсем просто. Нито един от изиграните от него образи не е станал киноклеймо, предизвикващо все едни и същи очаквания на зрителите. И той не се задържа в образа на злодея нито на екрана, нито в живота.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}