Хю Грант
Hugh Grant
Биография
Хю Джон Мънго Грант израства в скромно семейство от средната класа в предградие на Лондон. Баща му е бил офицер от британската армия; по-късно се преквалифицира в бизнесмен и търгува с килими. Преди да постъпи в Оксфорд в началото на осемдесетте, Хю завършва местното училище "Латимър". През 1982 получава първата си работа в киното – във филма "Privileged". Следва работа в телевизията и поредица участия в шоу програми и сериали, а също и в театъра. След 5-годишно прекъсване, през 1987 г. Хю отново се връща на големия екран с "Морис". Проектът се оказва достатъчно успешен и води след себе още роли в киното, които не остават незабелязани от британската критика.
На Грант най-много му допадали ролите на аристократи, но такива филми обикновено не са особено печеливши. В крайна сметка нито една от костюмните роли не е донесла слава на актьора, който така и би могъл да си остане завинаги в среднобюджетните проекти. В този не най-блестящ период на кариерата си Грант играе във филмите "Lair of The White Worm" на Кен Ръсел, "Горчива луна" на Роман Полански, "Остатъци от деня" и "Сирени" (последните два са приети благосклонно както от публиката, така и от специалистите).
1994 става преломната година в кариерата на Грант. Бурният успех на комедията "Четири сватби и едно погребение" носи на Хю широка популярност и го превръща в забележима фигура в Холивуд. Дуетът му с Анди Макдауъл осигурява на филма немалко награди, а на самия него - "Златен Глобус" за най-добра роля.
Следва „черна серия ", за която не на последно място причината е в едно доста скандално събитие: през 1995 г. във вестници и списания по цял свят излизат снимки, на които Хю в паркираната си кола е в компанията на вероятно една от най-грозните и скандално известни проститутки в Лос Анджелес - Дивайн Браун. Хю осъзнава, че кариерата му отново спира и даже тръгва надолу и се опитва да си намери оправдание: "Аз се снимам предимно във филми, които могат да ме развълнуват. Но повечето от големите звезди на киното ме посъветваха: "Ти, разбира се, внимателно си подбираш сценариите, но не можеш винаги да разчиташ на собствения си вкус. Понякога трябва да избираш предполагаемо успешни проекти, независимо от личните си предпочитания. Иначе просто ще се закопаеш".
През 1999 успехите отново са налице с "Мики Синьото око" и "Нотинг Хил". Сред продуцентите и на двата филма е отдавнашната приятелка на Грант, Елизабет Хърли, и той отново е сред водещите звезди на Холивуд. За ролята си в "Нотинг Хил" Хю е на косъм от спечелването на втори "Златен Глобус". След известно време отношенията между Хю и Елизабет напълно се изчерпват и през май 2000 г. те обявяват раздялата си след 13 години, прекарани заедно. В заявлението на пресагентите им се казва, че това решение е взето по взаимно съгласие и никакви трети лица не са замесени.
Не бива да се забравя, че Елизабет Хърли изиграва голяма роля в живота и кариерата на Хю Грант. За годините, прекарани заедно, те постоянно се подържат в работата си, създават съвместни проекти. По-късно дори организират обща кинокомпания Simian Films. Раздялата им не е голяма драма, Лиз и Хю до днес си остават добри приятели. Ето как Хю си спомня началото на дългото приятелство с Елизабет: "Получих предложение да участвам в сериозен проект на Би Би Си. В същото време се появи и възможност да се снимам в някакъв абсурден испански филм. Въобще нямах намерение да се съгласявам, но когато видях Елизабет и разбрах, че тази хубавица ще ми бъде партньорка, без изобщо да се замислям избрах испанската глупост".
Годините в края на ХХ и началото на ХХІ век са добри за творчеството на Хю: той изпълнява своята мечта – да работи със своя кумир Уди Алън (във филма "Дребни мошеници"). През 2001 г. Грант взе участие в нашумелия филм "Дневникът на Бриджет Джоунс", а 2002 бе ознаменувана с поредната номинация за наградата "Златен Глобус" за филма "Маркъс". Романтичната комедия "Наистина любов" – също получи много положителни отзиви.
Хю не обича да говори много за себе си, той цени поверителността на личния си живот. Но това е цената на славата – личният ти живот става обществено достояние. Ето какво са успели да измъкнат журналистите от не много приказливия и затворен в себе си британец:
За това как станал звезда "погрешка":
- По това време още учех в университета и участвах в разни студентски театрални постановки. Един мой състудент и приятел (бъдещия холивудски режисьор Майкъл Хофман), дойде при мен и каза: "Виж, Защо да не направим един филм? Аз, разбира се, нямам пари, но за опит пари не взимат!" И успяхме! (Става дума за филма "Privileged", 1982.) Помня вечерта на премиерата в Лондон. Накрая при мен започнаха да идват агенти, които казваха: "Слушай, момче, ние ще те направим звезда". Тогава това ми изглеждаше пълен абсурд
– въобще нямах намерение да ставам актьор. Имах някакви други планове. А после си помислих: "Е, може би си струва да се позанимавам с това година-две, така и така още не съм сигурен какво точно искам да правя в близко бъдеще ". И така останах в шоубизнеса - и двайсет години по-късно все още съм тук".
За това как "Четири сватби и едно погребение" променили живота му:
- Помня как отивах на прослушването и си мислех: "Това не е работа за мъже, а и аз съм твърде глупав и неуверен, за да издържа тези пробни снимки. Затова, ако не успея, по дяволите всичко, повече няма да се занимавам с кино". Но издържах пробите и получих главната роля в този филм - и знаете ли, това ми отвори всички врати.
За ролята, за която мечтае:
- Нещо за което винаги съм мечтал – това е да се снимам във военен филм с униформа. Не знам, откъде ми идва това… Навярно е в кръвта ми. Баща ми все пак беше военен – може би, заради това?
За спортните увлечения:
- Най-често по телевизията гледам женски спортове. Не мога да определя откъде в мен такива увлечения. Просто ми харесва.
За работата си с Джулия Робъртс:
- Когато тя за първи път се появи на снимачната площадка на филма "Нотинг Хил", аз бях доста уплашен – все пак тя е толкова голяма звезда! Но след два или три дни интензивни репетиции, тя започна да рисува по моя сценарии неприлични рисунки. От това разбрах, че тя е е мой тип момиче. Но не си позволи нищо повече от тези шегички.
Още малко за личния живот на Хю Грант:
- връзката му с актрисата Елизабет Хърли продължава 13 години (1987 - 2000);
- има 3-годишна връзка от 2004 до 2007 г. с английската продуцентка Джемайма Кан (след развода й с пакистанския актьор Имран Кан);
- през септември 2011 г. се ражда първата му дъщеря Кси, от рецепционистката (Тинглан Хонг) на китайски ресторант в Лондон;
- през септември 2012 г. се ражда синът му Джон, от шведската телевизионна продуцентка Ана Елизабет Еберщейн;
- впоследствие отново се събира с Хонг и през 2013 г. се ражда третото му дете (синът Феликс);
- през 2015 г. отново е с Еберщейн, която през декември ражда в Швеция четвъртото му дете, дъщеря. През 2018 г. двамата очакват следващото си дете и сключват граждански брак в Лондон.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}