Рейф Файнс
Ralph Fiennes
Биография
Един от малкото, запазили традиционното английско произнасяне на името си Ralph - Рейф. Роден е в семейството на писателка и фотограф-фермер, най-голямото от 6-те им деца, а освен английски има ирландски и шотландски корени. През 1973 г. семейството им се мести в Ирландия за няколко години, където Рейф завършва римокатолическото училище за момчета St Kieran's College и учи в гимназия Newtown School, след което се местят в Салисбъри, Англия и там завършва средното си образование в Bishop Wordsworth's School, мъжка гимназия към англиканската църква. Започва да изучава рисуване в колежа Chelsea College of Arts в Лондон, преди да се насочи към актьорството. Между 1983 и 1985 г. следва в Кралската академия по драматично изкуство, започва кариерата си театрите Open Air и National Theatre, преди да стане известен в Кралския Шекспиров театър като един от най-забележителните интерпретатори на Шекспир.
На телевизионен екран излиза през 1991-1992 г. в два сериала, а неговият широкоекранен дебют е в "Брулени хълмове" (1992), където в главната мъжка роля партнира на Жюлиет Бинош. Следващата година извършва международния си пробив в света на киното чрез "Списъкът на Шиндлер" (1993) на Спилбърг и получава номинации за Оскар и Златен глобус за поддържаща роля, както и печели наградата на Британската академия. Втората си номинация за Оскар заслужава за "Английският пациент" (1996) на Антъни Мингела, този път за главна мъжка роля.
Рейф Файнс е актьорът, който може да изиграе всичко. След като играе Хамлет на сцената в Ню Йорк, получава и наградата "Тони". "Този актьор е получил от Бога всичко: ум, талант, и прекрасна външност" - хвали го Антъни Мингела. - Такъв актьор не може да не стане звезда".
"Струва ми се - отбелязва режисьорката на "Странни дни" Катрин Бигълоу - че у него постоянно се таи ярост, способна всяка минута да се взриви. И едновременно с това, той е много уязвим. Смятам, че именно това го отличава от другите актьори".
В реалния живот Файнс е невисок, скромно обличащ се човек, който не впечатлява с нищо особено. От първа среща никой не може да разпознае в него изключителния талант. Обаче на сцената и на екрана буквално се преобразява, превръщайки се в еталон на изисканост, елегантност и стил.
Рейф Файнс се превъплъщава успешно и в образа на Евгений Онегин във филма "Онегин" (1999), поставен от неговата сестра Марта по безсмъртната творба на Пушкин. През 2002 г. участва и в поредния филм за канибала Анибал Лектър "Червения дракон", след това излиза и "Maid in Manhattan", в който партньорка му е Дженифър Лопес.
За личния си живот Файнс предпочита да мълчи. Не споделя никога защо през 1997 г. се е разделил с жена си, английската актриса Алекс Кингстън - тя е негова състудентка и се срещат в продължение на 10 години преди да слючат брак през 1993-та. А още по-малко е склонен да говори за отношенията си с по-възрастната от него английска актриса Франческа Анис, с която се раздели през 2006 г. след дългогодишна връзка - Файнс й изневерява с румънската певица Корнелия Кришан...
Един от по-малките му братя - Джоузеф, също става прочут актьор, който е номиниран за "Оскар" за изпълнението си във филма "Влюбеният Шекспир". "Ралф от малък бе равнодушен към мнението на другите хора" - разказва сестра му Марта, станала по-късно кинорежисьор. - "Той никога не се опитваше да си слага маска на любезност, за да привлече вниманието към себе си. Единственото, което му харесваше безкрайно, бе да устройва различни представления". Файнс си припомня за детството с удоволствие, но без носталгия. "Марта оцветява тогавашния ни живот в розови тонове - смята той. - На практика не беше така. Ние бяхме много бедни. Родителите ни постоянно се бореха за оцеляване".
Майката на Файнс, която умира през 1993 г., е прекрасна художничка и писателка, чиито творби така и не получават признание. Тя все пак успява да се порадва на първите актьорски успехи на сина си. "Списъкът на Шиндлер" е последният филм, който успява да види преди да почине.
Файнс не е от хората, преследващи успеха на всяка цена. Този изискан господин обича страстно усамотението, когато може да слуша в захлас джаз. Боготвори Ела Фицджералд, Нат Кинг Кол, Били Холидей. "Мога да ги слушам по цели дни - споделя той. - Когато звучи гласът на Холидей, аз съм щастлив, и тъжен едновременно".
Актьорът е посланик на УНИЦЕФ и осъществява дейности в Индия, Киргизстан, Уганда и Румъния.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}