Макс фон Сидов
Max Carl Adolf von Sydow
Биография
Големият шведски актьор с френско гражданство, чиято фамилия има далечни германски корени и се изказва по най-различни начини в зависимост от мястото (Сидов, Сидоу, Сидо, Седов, Сюдов, Зюдов), е роден в град Лунд, провинция Скания, южна Швеция в семейство от средната класа - баща му е етнолог, професор по фолклористика. В гимназията основава театрален клуб със съученици, а след нея учи (1948-1951 г.) в актьорската школа при Кралския драматичен театър в Стокхолм. Първата му роля в киното, още като студент, е във филм от 1949 г. на режисьора Алф Сьоберг (два пъти носител на "Златна палма" от Кан), а след като завършва работи в градските театри на Норкьопинг и Малмьо.
Международна известност получава от филмите на Ингмар Бергман, с когото се среща в Малмьо след 1955 г., след което получава оферти за участие в чуждестранни филми. Първите от тях са американският, номиниран за 5 Оскара "The Greatest Story Ever Told" (1965 г.) за живота на Исус Христос - с Макс фон Сидов в главната роля - и също американският, номиниран за 7 Оскара "Hawaii" (1966), за който Сидов получава първата си номинация за Златен глобус.
Оттогава Макс фон Сидов играе най-разнообразни типажи, като безжалостния император Минг във фантастиката "Флаш Гордън" (1980) до артиста Фредерик в "Хана и нейните сестри" (1986) на Уди Алън. През 1988 г. се пробва еднократно и като режисьор на датско-шведската романтична драма "Катинка" (1988 г.).
В кариерата си има 2 номинации за Оскар - една от 1989 г. за главна роля в "Пеле завоевателят" (1987) и една от 2012 г. за поддържаща в "Извънредно силно и невероятно близо" (2011), 2 пъти е номиниран за "Златен глобус", веднъж за "праймтайм Еми" (за телевизионния филм на HBO "Червен крал, бял рицар" 1989), носител е на Фестивален трофей от Кан 2004 г., на наградата "най-добър актьор" от Европейските филмови награди през 1988 г. (за "Пеле завоевателят"), на множество отличия от филмови институти, критици и фестивали в цял свят.
От средата на 1970-те години живее в Рим и снима в редица италиански филми, приятел е с Марчело Мастрояни. През 2002 г. получава френско гражданство и оттогава не притежава друго гражданство.
Има два брака, с по две деца от всеки - втората му съпруга от 1997 г. е френската продуцентка Катрин Бреле.
