Робърт Дювал
Robert Selden Duvall
Биография
Роден е в семейството на непрофесионална актриса и военен офицер - адмирал. Завършва драма в колежа "Principia" в град Елса, щат Илиноис, след което служи две години в армията. През 1955 г. посещава и театрално училище в Ню Йорк, където учи при известния преподавател Санфорд Майснер заедно с Дъстин Хофман, с когото делят квартира и са приятели с Джин Хекман. Майснер подбира Дювал да играе в пиеса на Хортън Фуут и това се оказва от ключово значение, тъй като авторът на пиесата впоследствие препоръчва Дювал за роля в "Да убиеш присмехулник" (1962 г.), на която Фуут е сценарист и по-късно е възнаграден с "Оскар" за сценария на тази лента. Това е първата голяма роля на Дювал в киното след дебюта му в биографичната спортна драма "Някой горе ме харесва" с Пол Нюман през 1956 г.
Робърт започва да гради свое собствено име на сценичен актьор в Ню Йорк, печелейки наградата "Оби" през 1965 г. за пиеса на Артър Милър, на която неговият съквартирант Хофман е асистент-режисьор. В същото време си осигурява стабилни участия в епизодични телевизионни роли, както и като нископлатен актьор в киноленти ("Преследването" с Марлон Брандо през 1966 г., "Обратно броене" на Робърт Олтман през 1967 г., "Дъждовните хора" на Франсис Форд Копола през 1969 г., като в последните два филма си партнира с Джеймс Каан). След прословутата "Военно-полева болница" (1970) на Олтман влиза в главната роля на режисьорския дебют на Джордж Лукас - "THX 1138" (1971), а на следващата година Франсис Форд Копола, съставящ екип за "Кръстникът", събира отново Дювал с Брандо и Каан - и осигурява пробив в кариерата на Дювал чрез изиграната от него роля на адвокат на мафията, за която получава първата от 6-те си номинации за "Оскар". През 1979 г. получава втора номинация за "Апокалипсис сега", отново на Копола, като оставя една от най-запомнящите се роли в киното. През 1983 г. Дювал печели награда "Оскар" за главната си роля в музикалната драма "Нежно милосърдие".
На върха на кариерата си, Дювал губи позиции в киното - например не получава роля в "Кръстникът III" (1990 г.) поради исканата от него заплата на база Ал Пачино, който взима 5 млн долара; Дювал иска да получава не 4 пъти по-малко, а 2 пъти по-малко. В този период Дювал набляга на телевизията и получава три номинации за "Еми", както и "Златен глобус" за превъплъщенията си в тексаски рейнджър, в съветския диктатор Сталин (тв филм на HBO, 1992 г.) и в нацистки военнопрестъпник (тв филм на TNT, 1996 г.). През 1997 - 2002 г. Дювал се впуска в писане на сценарии и в режисура, като си предоставя запомнящи се роли ("Апостолът" с петата номинация за Оскар 1998). Това го връща в голямата игра и се стига до следваща номинация за Оскар - за поддържака роля в "Гражданско дело" (1998) с Джон Траволта.
В личния си живот, Робърт Дювал е в четвъртия си пореден брак (с аржентинската актриса, режисьор и продуцент Лусиана Педраса, с която живее 7 години преди сватбата им през 2004 г. и която е с 41 години по-млада от него). Говори перфектно испански, любимият му град е Буенос Айрес, в който има и жилище, фен е на аржентинския футболен отбор, обича да танцува танго, притежава обширно имение в щата Вирджиния. Няма деца. По политически възгледи е твърд републиканец.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}