Григор Вачков
Grigor Vachkov
Биография
Ако има неколцина български актьори, които да изпълват със съдържание смисъла на титлата “народен артист”, то Григор Вачков или Гришата със сигурност е един от тях. Завършва винаро-лозарски техникум в Плевен и един от преподавателите му там го съветва да кандидатства във ВИТИЗ.
Младежът пристига в София и на въпроса на изпитната комисия “Кажи, Вачков, какви роли искаш да играеш”, той отговорил – “Нечовешки!”. През 1951 го приемат в Театралното училище, но при условие, че до една година трябва да оправи безобразния си диалект. Гришата полага огромен труд и в края на срока вече говори съвсем правилен литературен български. Завършва ВИТИЗ през 1955 г. и след кратък престой във Врачанския театър, започва работа в Държавния сатиричен театър още със самото му основаване.
Дебютът му в игралното кино е в “Дом на две улици” през 1960 г. Сред по-известните филми с негово участие са “Хитър Петър” (1960), “Тютюн” (1962), “Смърт Няма” (1963) “Веригата” (1964), “Старинната монета” (1965), “Горещо пладне” (1966), “Привързаният балон” (1967), “Бялата стая” (1968).
Широката популярност на актьора идва от работата му в киното, телевизията и театъра, но най-вече с блестящо изпълнената роля на Митко Бомбата от телевизионния сериал “На всеки километър” (1967-1971). Този образ го превръща във всенароден любимец и му носи много радост, но в един момент актьорът иска да се иска да се измъкне от него и да играе и драматични роли. Прави го във филмите “Последно лято” (1974) и “Мъжки времена” (1977), като за ролята на Иван Ефрейторов в “Последно лято” получава златен медал за мъжка роля на фестивал за авторски филми в Сан Ремо, а за “Мъжки времена” получава наградата на Варненския кинофестивал.
Последния филм, в който се снима, е "Мера според мера", излязъл през 1981 г. Смъртта му на 18 март 1980 г. след инсулт му попречва да довърши ролята на Постол войвода.
До края на живота си Григор Вачков остава верен на Сатиричния театър, където са незабравими ролите му в “Суматоха”, “Вражалец”, Юнаци с умни калпаци” и особено в любимата му постановката “Лазарица”, написана специално за него от Йордан Радичков.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}