Джеф Бриджис
Jeff Bridges
Биография
За Джеф Бриджис казват, че е роден на снимачната площадка, защото дебютира в киното още като 8-месечно бебе във филма "Нейната компания" (The Company She Keeps). Следващото му екранно появяване e на 8 годинки във филма "Морски лов" (Sea Hunt), в който играе със своя баща, известният актьор Лойд Бриджис. По-късно играе и с брат си Бо Бриджис в показвания и у нас мюзикъл "Великолепните Бейкър". 22-годишен Джеф получава награда за най-добра поддържаща роля в превъзходния филм на Питър Богданович "Последната кинопрожекция" (The Last Picture Show), а 3 години по-късно пак е отличен от Академията за киноизкуство за ролята си във филма на Майкъл Чимино "Thunderbolt and Lightfood". През 1989-а става най-младият актьор, на когото британският Национален киноинститут посвещава 3-седмична ретроспектива. Участието на Бриджис в стойностни филми през 70-те години, като "Градът на дебелите" (Fat City) на режисьора Джон Хюстън, "Лоша компания " (Bad Company), "Последният американски герой" (The Last American Hero) и др. го превръщат в една от най-ярките фигури на американското кино. Възходящата му кариера продължава и през следващото десетилетие със силни роли в успешни филми, като "Сам срещу всички" (Against All Odds), "Човекът от звездите" (Starman), за участието си в който е номиниран за Оскар, "8 милиона начина да се умре" (8 Millions Ways to Die) и "На следното утро" (The Morning After). Според Терънс Рафърти, кинокритик, Бриджис е най-добрият актьор на своето поколение, а Джанет Маслин, журналистка от вестник "Ню Йорк Таймс" го характеризира като "велик неподражаем актьор". И в началото на 90-те той впечатлява с ярки екранни превъплъщения, като това във филма на Тери Гилиам "Кралят на рибарите" (The Fisher King) (1991), "Безстрашeн" (Fearless) (1993) и "Американско сърце" (American Heart) (1993), за който взема наградата "Независим дух". През 1994 г. поставят негова звезда върху алеята на славата в Холивуд. След бурни романи с актрисите Сибил Шепард, Кенди Кларк и Валери Перен, най-накрая се жени за фотографката Сюзън Гастон, с която се запознава през 1975 г. Днес двамата имат 3 дъщери. Освен с яркия си актьорски талант, Джеф Бриджис се изявява още и като надарен музикант. Той написва музикална композиция, която през 1969 била използвана за звуковото оформление на филма "Джон и Мери" с Дъстин Хофман и Миа Фароу. Джеф създава над 70 песни, които с успех изпълнява в различни аудитории. През 2000 г. излиза негов албум с популярна музика. Сред ролите през последните години, в които изпъква с най-голяма сила актьорското му майсторство са: безработният непукист от гротескната комедия на братя Коен "Големият Лебовски" (1998) и фанатичният професор Майкъл Фарадей от мрачния трилър "Арлингтон роуд" (The Arlington Road). Бриджис е отказвал много участия във филми, които биха могли да го направят по-известен сред масовата аудитория. Напразни, например, се оказват дългите увещания да изиграе Батман и Робин Худ, роли, които носят комерсиален успех на Майкъл Кийтън и Кевин Костнър. "Той не прилича на звезда в привичния смисъл на тази дума - казва за него режисьорът Джоел Коен. - Бриджис не играе по известните на всички правила. От търговска гледна точка това е значително по-трудният избор". И все пак, за този актьор се твърди, че се е влял органично в кохортата на такива велики американски звезди, като Гари Купър, Робърт Митчъм и Уилям Холдън.