Биография

В театъра…

Самюъл Шепърд Роджърс, по прякор Стив, сменя името си на Сам, защото - по неговите думи - "Стив Роджърс беше името на супергероя от комиксите Капитан Америка". Съвсем млад работи като коняр, пастир, берач на портокали, стригач на овце, автобусен кондуктор, сервитьор и музикант, преди да започне кариерата на драматург в Ню Йорк през 1964 г. като автор на две едноактни пиеси, постовени в театър Genesis - Каубои и Каменната градина.
Като продукт на контракултурата през 60-те, Шепърд комбинира необуздан хумор, гротеска, митове и натрапчив език за създаването на подривни попарт откровения за Америка. Неговите герои са типични самотници и скитници, попаднали в капана на ничията земя между митичното минало и технологизираното настояще.

Първата му многоактова пиеса, La Turista, се играе в театър American Place и с нея печели награда Оби през 1967. The Tooth of Crime (1972), е рок драма, написана по време на 4-годишния му престой в Лондон и разказва историята на две рок-звезди от различни поколения, които водят битка кой да доминира над империята. Битката им до смърт не е с пистолети, а рап дуел, в който всеки от музикантите използва вербални заклинания за да разбие увереността на противника си. Американската премиера е в университета Принстън през 1972.

Следващата му пиеса - "Проклятието на изгладнялата класа" - бележи нова посока в подхода на Шепърд. Оттам нататък пиесите са по-реалистични като стил, въпреки че си остават образци на изпълнен с тревожно въображение сюрреализъм. Шепърд прекарва успешни сезони с оф-Бродуей групи като La Mama и Caffe Cino и е постоянен драматург в Magic Theatre в Сан Франциско няколко години подред.

Преди да навърши 30 години, вече има 30 поставени пиеси. През 1979 получава наградата Пулицър за драма за Buried Child. Има заслужената репутация на един от най-големите американски драматурзи. Чрез своите вече повече от 40 пиеси, Шепърд разбива традиционните представи за драматургията като съчетава модернистични елементи, абсурдизъм и познати икони от американския културен пейзаж с анархистична енергия.

…и в киното

Със суровата си, груба привлекателност, стегнато телосложение и провлечен говор, Шепърд сякаш е създаден от природата за роли на американски герои по модела на Гари Купър. Но в него има и нещо повече от това. Той е носител на Пулицър за драматургия. Той е един от сценаристите на Забриски Пойнт (1970), и по-късно сценарист на Париж, Тексас (1984).

Като актьор, дебютът му в киното е в претенциозния филм на Боб Дилан Реналдо и Клара (1978), но след това играе в поредица от по-интересни филми, най-често в ролята на "силния, мълчалив тип": Days of Heaven (1978), Resurrection (1980), Raggedy Man (1981), Франсис (1982, където за първи път играе с Джесика Ланг – жената, с която живее от 1982 до 2009 г.) и особено The Right Stuff (1983), с номинация за Оскар за ролята на летеца-изпитател Чък Йъгър.

Отново е с Ланг в Country (1984) и Crimes of the Heart (1986) и према главната роля в адаптацията на Роърт Олтман на собствената си пиеса Fool for Love (1985). Онези, които го помнят от изпълнението му в рокендрол пиесата "Cowboy Mouth" заедно със съавторката Пати Смит, не биха го познали в ролите му в Baby Boom (1987) с Даян Кийтън, в Стоманени магнолии (1989), с Доли Партън или като тихите, но решителни детективи в Defenseless (1991) и Thunderheart (1992), но актьорът-драматург няма проблем с различните типажи. Той е еднакво убедителен и в Bright Angel (1991), и в главната роля в предизвикателния Voyager (1991) на Фолкер Шльондорф, и като саморазрушителния професор по право (и любовник на Джулия Робъртс) в Делото “Пеликан” (1993).

Последните филми, в които участва като актьор са Парола Риба-Меч (2001), Клетвата (2001) и Блек Хоук (2001).

В личния си живот, има 15-годишен брак (1969-1984) с актрисата О-Лан Джоунс, от която има син, както и две деца (дъщеря и син) от връзката си с Джесика Ланг. 72-годишен, от 2015 г. има връзка с 40-годишната канадска актриса (установила се в Холивуд) и писателка Миа Кършнър. Умира на 27 юли 2017 г. от ALS (амиотрофична латерална склероза).

Филмография