Ванеса Редгрейв
Vanessa Redgrave
Биография
Дъщеря е на известните актьори сър Майкъл Редгрейв и Рейчъл Кемпсън. Учи в Central School of Speech and Drama в Лондон и се присъединява към Кралската Шекспирова Компания през 60-те години. Филмовият й дебют е през 1958 с ролята на Памела Грей в “Behind the Mask”, където баща й играе сър Артър Грей. През 1963 играе Розалинда в телевизионната продукция на “Както ви се харесва”; но първата й голяма изява в киното е през 1966 в “Morgan: A Suitable Case for Treatment” – за изпълнението си е номинирана за Златен глобус, Британска филмова награда и Оскар за най-добра актриса през 1967. През същата година играе и Ана Болейн в спечелилият Оскар филм “A Man For All Seasons”. Ванеса играе заедно с Дейвид Хемингс в “Фотоувеличение” на Антониони през 1966, и като англичанка от времето на Кримската война в “The Charge of the Light Brigade” през 1968 – филм, в който играе майка й, Рейчъл Кемпсън, брат й Корин, и е режисиран от тогавашния й съпруг, Тони Ричардсън. Ванеса се омъжва за Тони през 1962, но се развеждат през 1967, заради негодната връзка с Жана Моро. Ванеса и Тони имат две дъщери – Наташа и Джоъли Ричардсън. През 1967 Ванеса се снима в 4 филма – може би най-важният от тях е “Camelot”, където играе Гуиневир (ролята й носи номинация за Златен глобус), по това време актрисата се сближава с Франко Неро, който е в ролята на Ланселот и по-късно двамата имат син - Карло. През 1968 Ванеса е Нина в “Чайка” и Айсидора Дънкан в “Isadora”, роля, за която печели наградата на Националното общество на филмовите критици за най-добра актриса през 1969 и отново е номинирана за Златен глобус и Оскар. През 1969 следват още три филма – “Vacation”; “A Quiet Place in the Country”; и “Oh! What a Lovely War”. През 1970 тя е гласът зад кадър в “The Body” (филм, познат на най-запалените почитатели на Пинк Флойд), а през 1971 е Андромаха в “Жените на Троя”. През същата година се снима заедно с Гленда Джаксън в “Mary, Queen of Scots”. През 1974 Ванеса се завръща на големия екран в ролята на Мери Дебънхам в “Убийство в Ориент експрес”. Следват още филми: “Out of Season” (1975); “The Seven Per-Cent Solution” (1976); “The Palestinian” (1977); “Julia” (1977) който й носи Златен глобус и Оскар за поддържаща роля. През 1980 Ванеса прави американския си телевизионен дебют в ролята на оцелялата концентрационен лагер Фаня Фенелон в ТВ филма по сценарий на Артър Милър “Playing for Time” и печели Еми за главна роля през 1981. Четири десетилетия след началото на кариерата си Ванеса Уилямс ни показва как една актриса може да става все по-добра с възрастта. В ревюто си за филма A Month by the Lake (1995), известният кинокритик Роджър Ибърт вижда Редгрейв като "абсолютен връх на физическото и духовно съвършенство". Актрисата е известна и с това, че никога не се отказва от своите често пъти спорни мнения (особено в политиката), и това е причина да не участва в доста филми и театрални постановки. Други запомнящи роли прави в “Агата” (1979, като криминалната писателка Агата Кристи), “The Bostonians” на Мерчант и Айвъри (1984, отново номинация за Оскар), Prick Up Your Ears (1987, в ролята на агента на драматурга Джо Ортън), и шедьовърът на Мерчан/Айвъри “Хауърдс Енд (1992, пак номинация за Оскар за ролята на собственичката на имението). Но някои от най-добрите й изпълнения са в ТВ филми като “Playing for Time” (награда Еми за нея), “Second Serve” (1986, като транссексуалната тенис звезда Рене Ричардс), римейкът на Чарлтън Хестън на “A Man for All Seasons” (1988, този път в ролята на Алис Мур), и римейка на “Whatever Happened to Baby Jane?” (1991) в който за първи път играе заедно със сестра си, Лин. Трябва да споменем и участията й в “Невъзможна мисия” (1996); като Клариса Далауей в “Мисис Далауей” (1997); “Смъртоносно влияние” (1998); “Луди години” (1999); “The Cradle Will Rock” (1999). ЗА ВАНЕСА РЕДГРЕЙВ Дъщеря на Майкъл Редгрейв и Рейчъл Кемпсън, сестра на Лин и Корин Редгрейв, майка на Наташа Ричардсън и Джоли Ричардсън. Тъща на Лиъм Нийсън. Дълго време живее с прочутият ерген и бивш Джеймс Бонд, актьорът Тимоти Далтън [1980-1994]. И тя, и сестра й Лин Редгрейв, са номинирани за Оскар за най-добра женска роля през 1967. Ванеса - за филма “Morgan: A Suitable Case for Treatment” (1966), а Лин за “Georgy Gir”l (1966). Но Оскарът отива при Елизабет Тейлър за изпълнението й в “Кой се страхува от Вирджиния Улф?”. Печели театрална награда Тони за "Дългото пътуване на деня към нощта" (2003). Има син, Карло Гейбриел Неро, с Франко Неро. През 1999 отказва честта да бъде провъзгласена за Дама на ордена на Британската империя. През 1962, е една от първите знаменитости, посетили комунистическа Куба. Дълго време е член на Британската работническа революционна партия. Заяви по "BBC News 24" че масовото клане, причинено от чеченци в руско училище в Беслан не е акт на тероризъм. (4 септември 2004). През 2003, спечели тройната корона за актьорско майсторство. Оскар: най-добра актриса в поддържаща роля, “Джулия (1977), Тони: най-добра актриса в пиеса, "Дългото пътуване на деня към нощта" (2003), и Еми (2): най-добра актриса в минисериал, “Playing for Time” (1980) (ТВ) и и най-добра актриса в поддържаща роля – минисериал/филм, “If These Walls Could Talk 2” (2000) (ТВ). Според всеобщото мнение, тя е единствената актриса в историята на наградите на Академията, получила Оскар за поддържаща роля (“Джулия” 1977), а всъщност играла главната роля във филма. Лично мнение "Подбирам ролите си много внимателно, така че когато кариерата ми приключи, ще съм покрила цялата съвременна история на подтисничеството". "Никога не съм се чувствала красива, освен докато не бях бременна и когато раждах децата си. Като момиче имах ужасно акне и бях толкова висока, че не можех да се виждам цялата в голямото огледало на майка ми”. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}