Васил Михайлов
Vassil Mihajlov
Биография
Васил Михайлов е един от най-популярните български драматични и филмови актьори с общо над 200 роли в киното, телевизията и театъра. След училищната самодейност и двете години, в които работи като шлосер в старозагорския завод “Светлина” (1958-1960 г.), е приет във ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Завършва през 1964 година, директор е на Хасковския театър в периода 1965-1966, където работи три сезона и играе в “Ричард III”. Присъединява се към престижната актьорска трупа на Военния театър през 1967 г. и сравнително млад, само на 24 години, се снима за първи път в киното - като Неприятния в “Хроника на чувствата” (1962) на Любомир Шарланджиев.
Междувременно прави силни роли във Военния театър - Боян в „Боян Магесникът” от К. Христов, Васка Пепел в „На Дъното” от М. Горки - все през 1968, старшина Васков в „А утрините тук са тихи...”, Манол във „Време разделно” през 1973, Лопахин във „Вишнева градина” - 1974…
Успоредно с работа си на сцената, Михайлов се снима редовно и пред камерите на една от най-популярните рубрики на Българска телевизия през седемдесетте години: Нягул в „Албена” на Йовков, съветския обвинител в „Нюрнбергският процес”, Сганарел в „Насила лекар” на Молиер, Кочкарьов в „Женитба” на Гогол, Марин в „Лодка в гората” на Н. Хайтов, Водача в „Оптимистична трагедия” на Всеводод Вишневски, Македонски в “Хъшове” на Вазов и др.
В киното кариерата му потръгва малко по-бавно. Шест години след дебюта си, актьорът отново е пред кинокамера в “Свобода или смърт” (1968). През 1971 изключително впечатлява с ролята на Ибрям Али в „Краят на песента”, след това - през есента на същата година - играе Старшията в „Герловска история” и печели наградата за мъжка роля на Х-тия фестивал на българския филм във Варна. Следват „Като песен” (1973) и „Зарево над Драва” (1974). Но големият му пробив идва с образа на д-р Панов в “Хирурзи” (1977) на Иванка Гръбчева.
Следват значими и второстепенни изяви в киното, сред които трябва за отделим хан Кубрат в “Хан Аспарух” (1981), Боян Бъчваров-Бъч в “Събеседник по желание” (1984), Хан Крум в ”Денят на владетелите” (1986), Петко Каравелов в “Мечтатели” (1987), Исмаил ага във „Време разделно” (1988) по Антон Дончев... Една от емблематичните роли на актьора идва в началото на политическите промени в страната с хита на Николай Волев “Маргарит и Маргарита” (декември 1989 г.) - актьорът буди истинско "отвращение" като зловещия партиен бос с показателното име Нерезанов.
През 1981 Васил Михайлов прави и ролята, с която завинаги ще остане в народното съзнание – капитан Петко войвода в едноименния телевизионен сериал. За работата си в спечелилата свръхпопулярност поредица, през 1982 г. актьорът получава награда за мъжка роля на ХVІІ фестивал на българския игрален филм – Варна.
И през следващите години, когато българското кино изпада в продължителна криза, Васил Михайлов продължава да се снима редовно и често пъти именно неговата игра е сред най-големите достойнства на филмите, в които участва. Можем да споменем антиутопията на Иван Андонов “Индиански игри” (1990), “Вълкадин говори с Бога” (1996), “След края на света” (1998) на Иван Ничев и предизвикалия разгорещени дискусии сериал на Иван Андонов, ”Дунав мост” (1999).
През новото хилядолетие Васил Михайлов игра силно в “Най-важните неща” (2001) и в “Огледалото на дявола” (2001) на Николай Волев – филм, поставил в центъра на действието някои от най-болезнените проблеми на обществото ни. Снима се и в няколко чужди продукции („Алеф”- 1997, „Версенжеторикс” - 2001), които за жалост не оправдават очакванията. Но Васил Михайлов е в отлична форма и можем да очакваме да ни радва с нови постижения, стига да попадне на подходящи проекти.
Защото, както казва Васил Михайлов: „Трудът на актьора е вид наркотик. Това е магия, която се пръква от работа с големи автори, големи режисьори, с жадния за промяна зрител."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}