Жюлиет Бинош
Juliette Binoche
Биография
Очарователната и деликатна френска актриса е родена в семейството на Моник Стеленс, полякиня и преподавателка по френски език, актриса, и Жан Мари Бино, скулптор с португалско потекло, отгледан в Мароко. Родителите й се развеждат, когато е на 4, и тя израства между всекиго от тях и в католическо училище. От дете Жюлиет се увлича по изкуствата и по-специално от театъра. Завършва Националната школа за драматични изкуства в Париж и Парижката консерватория, учи също и при известната парижка преподавателка Вера Грег. Наема се на всякаква работа, вкл. касиерка в магазин, за да плаща образованието си.
От 1977 до 1981 г. Жюлиет работи активно в театъра. През 1982 година актрисата се снима в киното за първи път. По това време започва да се изявява и в телевизията. След поддържащи роли във филми като La Vie de famille (1984), Hail Mary (1985) и филми на Жан Люк Годар успява да привлече внимание с главни роли в Rendez-vous (1985) на Андре Тешен. През 1987 г. в ролята й на жена със свободен дух при дебюта й в англоезичното кино (“Непоносимата лекота на битието” на Филип Кауфман), получава световна известност и успех. По това време Роджър Ебърт, прочутият кинокритик от “Чикаго Сън Таймс”, чиито книги с ревюта за филми се продават по цял свят, пише, че "тя е почти неземна в красотата и невинността си".
През 1988 година се връща накратко на театралната сцена за да играе в спектакъла "Чайка", поставен от Андрей Кончаловски. Снимала се е във филмите "Щета" с (1992, реж. Луи Мал) в мрачната роля на жена, която изкушава героя на Джереми Айрънс. По това време “неземната невинност”, за която пише Ебърт, си е отишла. В едно интервю след излизането на филма, Бинош казва: "Мал реши да промени имиджа ми! Той смяташе, че съм твърде директна и искаше нещо по-софистицирано".
Година по-късно идва "Три цвята: синьо" (1993, реж. Кшищоф Кешловски, с награди "Сезар" и на Веждународния кинофестивал във Венеция). След едногодишно прекъсване, по време на което става майка, Жюлиет е избрана за главната роля в най-скъпия френски филм, правен дотогава - "Хусар на покрива" (1995, реж. Жан-Пол Рапено). Ролята й във филма на Антъни Мингела "Английският пациент" (1996) й носи Оскар, награда на Британската академия, Европейска филмова награда и награда от Международния кинофестивал в Берлин.
Сред последните работи на актрисата са филмите "Алис и Мартен" (1998, реж. Андре Тешине), "Вдовицата от Сен-Пиер" (2000, реж. Патрис Леконт), "Шифър неизвестен" (2000, реж. Михаел Ханеке), "Шоколад" (2000, реж. Ласе Халстрьом, номинация на "Оскар") “Часова разлика” (2002)
Още за Жюлиет Бинош
- Избрана е от списание Empire в списъка на 100-те най-секси звезди в историята на киното (#48) (1995)
- Отказва главната роля в “Джурасик парк” (1993)
- Списание "People" я поставя в списъка си на 50-те най-красиви хора в света. (1997)
- През 1996 е номинирана за Оскар като поддържаща актриса за “Английският пациент”. Легендарната Лорийн Бакол също е номинирана за “Огледалото има две лица” и победата й се счита за сигурна, но Оскарът отива при Бинош и това е една от най-големите изненади в историята на Академичните награди. В благодарственото си слово тя казва, "Нямам подготвено слово. Мислех, че Лорийн ще спечели."
- Тя е най-високо платената френска актриса (2002)
- Отклонявала е много предложения за участия в холивудски филми.
- През 1990 пише писмо до президента на Франция, Франсоа Митеран и го моли да помогне за събирането на пари за филма Amants du Pont-Neuf, Les (1991), но не получава отговор.
- През 1993 Митеран кани Бинош на вечеря в Елисейския дворец в Париж. Когато от пресата го питат защо я кани, той отговаря "Една нощ сънувах, че се целуваме и сега се надявам да ми стане любовница". Бинош отклонява тези твърдения.
- Появява се в "Плейбой" през ноември 2007 г., когато е на 43 г.
- Последната й сцена в "Годзила" (2014) е просълзила Куентин Тарантино.
- Като модел е лице на парфюм на Lancome и на италианската модна линия за дамско облекло Gentryportofino
- Номинирана е за театралната награда Тони" на Бродуей през 2001 г. за изпълнението си в пиесата "Измяна" на Харолд Пинтър.
В личния си живот, Бинош има връзка с режисьора Леос Каракс от 1986 до 1991 г., с френския актьор Оливие Мартинез между 1994 и 1997 г., има и две деца - син (род. 1993) от професионалния гмуркач Андре Ал и дъщеря (род. 1999) от актьора Беноа Мажимел, с когото се запознава на снимките на биографичната романтична драма "Децата на века" и с когото живее заедно четири години - до 2003 г. Две години (2003 - 2004) е във връзка с актьора, режисьор и сценарист Матийо Амалрик. Кръстница е на 9 камбоджански деца-сираци.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}