Оливър Стоун
Oliver Stone
Биография
В Холивуд Оливър Стоун винаги е бил чужденец. Разбира се, той е признат и уважаван като голям кинорежисьор, спечелил три "Оскар"-а и десетки други по-малки отличия. Заслужено се нарежда и в челната петорка на добрите кинематографисти на съвременна Америка, а неговите най-ярки филми отдавна са си спечелили статута на шедьоври. И все пак, Оливър Стоун така и не стана "вътрешен човек" във "фабриката за сънища". В Холивуд се съобразяват с него, но го "държат на разстояние", без да го допускат в тесния кръг на "избраните". Впрочем, Стоун никога не се е стремял към това. Той винаги е гледал на поредния си проект, като на възможност да бръкне с пръст в раната, да изрази своето нестандартно гледище по наболяла тема и да скандализира за пореден път презадоволеното и навикнало да си затваря очите общество. Затова и в почти всеки негов филм има малко повече патетичност, отколкото е допустимо за художествено произведение. Но така се получава обикновено с разочарованите идеалисти, жадуващи на всяка цена да освободят от илюзиите им милионите наивници, които все още вярват във "Великата Америка", за която си струва да се живее и да се умре. Оливър Стоун, който е син на евреин и французойка, научил по-напред френски, а после английски език, все пак е един от най американските от всички съвременни холивудски режисьори. Той е почувствал със собствената си кожа, всичко онова, което е "дала" Америка на света през ХХ век – Уолстрийт и маниаците, рокендрола и Виетнам, Салвадор и убийството на президента, импичмънта и немотивираното насилие. Неговите филми, които са винаги ефектни във визуално отношение, по стилистика наподобяват яростни проповеди на отрицанието. Оливър Стоун е роден на 15 септември 1946 г. в Ню Йорк. Израства в семейството на преуспяващ на "Уолстрийт" брокер. Едва десетгодишен започва да пише разкази. Завършва колеж и постъпва в Йелския университет. Но в 1965 г. неговите родители се развеждат и удобно устроеният свят на сина им се срутва. "За мен това бе като гръм от ясно небе, крушение на идеализирана ми представа за семейството", споделя Стоун. Неукрепналият 19-годишен младеж напуска университета и заминава за Виетнам - отначало да учителствува, а след 1967 г. - и да воюва. За тази война впоследствие той заснема три филма, първият от които "Взвод" може да бъде смятан за волна автобиография, израз на онова разтърсване, което изпитал 21-годишният пехотинец на фронта. И макар че, като много други американци във Виетнам и той се пристрастява към наркотиците, все пак получава две награди - медал "Бронзова звезда" и орден "Пурпурно сърце", при това и двете - за спасение на свои другари. Стоун можел да се завърне в родината като герой, но вместо това решава да мине през Мексико, за да си набави евтино дрога. На границата го задържат и го обвиняват в контрабанда, за което го чака затвор от 5 до 20 години. Все пак това не се случва, благодарение намесата на баща му, който успява да го измъкне. Преживяванията от този период му помагат след 8 г. в работата над сценария за филма "Среднощен експрес", режисиран от Алън Паркър. Завръщайки се в родината, Оливър Стоун се записва в киноколежа към нюйоркския университет, в класа на Мартин Скорсезе. "Невероятно ми провървя. Марти бе влюбен в киното и заразяваше с тази любов всеки край себе си. Той ни убеждаваше, че сме талантливи, съветваше да се учим не само от другите, но и да търсим в себе си - личния си стил, собствените теми. Благодарение на него станах режисьор", признава след време той. След успеха на "Среднощен експрес" Стоун получава поръчка за други сценарии ("Конан-варваринът", "Белязаният", "Годината на дракона". През 1981 г. прави режисьорския си дебют - психотрилъра "Ръка". Но мечтата му е да постави социално-проблемен филм и за да намери пари, залага собствения си дом. Заснема филма "Салвадор", за което се е изисквала немалка гражданска смелост тогава. Точно в този момент "военната" тема става модна в киното и за сценария за войната във Виетнам на Стоун се намира купувач. Но младият кинаджия е категоричен: "Взвод" се продава съвместно с режисьора. Продуцентът изпада в шок. Но след като наблюдавал работата му над "Салвадор" проумява, че именно Стоун е в състояние да се справи по-добре от всеки друг. И както е известно "Взвод" предизвиква емоционална буря в Америка, бурен възторг сред ветераните и недоумение сред холивудските "акули". Никой не е вярвал, че може да се каже нещо ново за Виетнам след "Ловецът на елени" и "Апокалипсис сега". Но Стоун доказва обратното и неговото творение заслужено спечелва четири награди "Оскар", а той самия получава "зелена светлина" за реализация на своите проекти. Следват един след друг забележителни филми, като "Уолстрийт" (1987), "Радиошоу" (1988), "Роден на 4-и юли" (1989), който му носи втори "Оскар" за режисура след "Взвод" и номинации за най-добър филм и сценарий. В началото на 90-те години режисьорът работи особено активно. През този период заснема биографичен филм за своя кумир от младостта Джим Морисън "Doors" (1991) и предизвиква страхотен скандал с провокиращото си киноразследване за убийството на Джон Кенеди "JFK" (1991). Три години по-късно пък излиза поредната филмова бомба с марката Стоун - "Убийци по рождение" (1994), която е жестоко обвинение към медиите, за това, че превръщат в национални герои най-садистичните маниаци. Един от последните ярки политически филми на Стоун е "Никсън" (1996) с Антъни Хопкинс в главната роля. След развода с жена си Елизабет през 1993 г., от която има двама сина, Оливър Стоун преживява тежък период. Отдава на безразборни връзки - предимно с актриси, между които и Камерън Диас. От любовната си афера с Чонг Сон Чонг пък има дъщеря. Големият майстор не смята, че е казал своята последна дума в киното. Той все се заканва, че тепърва ще създаде своята "епохална" творба. В момента монтира документалния си филм "Персона нон грата" (Persona Non Grata) за палестинския лидер Ясер Арафат, а неотдавна излезе по екраните и ""Команданте" ("Comandante"), посветен на кубинския лидер Фидел Кастро. Коментирайки новия проект на Стоун, един журналист от "Jerusalem Post" отбелязва: "Ако подготвяният документален филм за Ясер Арафат бъде толкова близък до действителноста, както и неговите филми за Джон Ф. Кенеди и Ричард Никсън, Израел наистана има повод за безпокойство". Най-новият му биографичен филм ще бъде за Александър Македонски с Колин Фарел в главната роля. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}