Вим Вендерс
Wim Wenders
Биография
Активната работа на Вим (Ернст Вилхелм) Вендерс като режисьор, продуцент, фотограф и автор на текстове го превръща във водеща фигура на независимото кино. Той завършва медицина и философия в Мюнхен, Фрайбург и родния си Дюселдорф, а Академията за телевизия и кино в Мюнхен постъпва през 1968 г. В документалните и игралните си филми той разказва за личния си свят, любимите си хора, музиката, местата по света.
През 1971 г. Вим, заедно с 14 други немски режисьори, създава продуцентското и дистрибуторско сдружение "Filmverlag der Autoren". Тази компания става ядро на новото немско кино и продуцира първите филми на Вендерс, сред които са “Алената буква” (1973) с блестящото изпълнение на Санта Бергер и “Алис в градовете” (1974). През 1976 г. Вендерс създава "Road Movies Filmproduktion Inc." в Берлин – компания, която през годините до 2003 г. продуцира не само неговите филми, но участва като продуцент и копродуцент в над 100 други продукции. „Кралете на пътя” от същата година е черно-бял "пътуващ" филм, който не отстъпва по нищо на класическия шедьовър в жанра „Волният ездач” на Денис Хопър и е провокиран от обиколка на Вендерс и екипа по провинциалните киносалони в граничните райони между Западна и Източна Германия.
През 1977 г. е завършен “Американският приятел” (прожектиран в България като "Правило без изключение") - филм, получил международно признание и забелязан от Франсис Форд Копола. През 1978, по покана на Копола, Вим Вендерс заминава за САЩ, за да заснеме „Хамет” за Zoetrope Productions, с които продължава да работи до 1982. В кратките прекъсвания между снимките успява да създаде и "Филмът на Ник – Светкавици над водата" и "Състоянието на нещата", донесъл му Златен лъв във Венеция през 1982 г. – първата от множеството престижни международни награди в кариерата на режисьора.
Още тогава Вендерс пише сценарий по “Motel Chronicles” на Сам Шепърд, но двамата решават да започнат работата по сценария отначало. Заснемат филма със заглавие „Париж, щата Тексас” през лятото на 1983 г. Следващата година филмът получава Златна палма на фестивала в Кан, а Вим Вендерс се превръща в един от култовите режисьори на 80-те.
Един от най-забележителните филми в историята на киното е неговият „Криле на желанието” от 1987 г. (a.k.a. „Небето над Берлин” - "Der Himmel ueber Berlin"), донесъл наградата за най-добър режисьор на фестивала в Кан през 1987. Филмът е отличен с още много световни награди и става повод за издаването на първата книга с фотографии на Вим Вендерс - "Written in the West".
Вендерс постоянно търси различни форми, с които да експериментира, и така през 1991-ва завършва пълнометражния си научнофантастичен проект "До края на света". Недоволен от версията на филма, която продуцентите решават да пуснат на екран, Вендерс продължава работата по филма и 12 години по-късно завършва нова 5-часова режисьорска версия. През 1993 е създаден “Толкова далеч, толкова близо” (‘Faraway, So Close’) – продължение на култовия „Криле на желанието”. Следва поредния забележителен проект "Отвъд облаците" – филм, който заснема съвместно с Микеланджело Антониони (1995).
Музиката на световноизвестната португалска група „Мадредеуш” е съществена част от успеха на прочутият филм „Лисабонска история” (1994) с един от любимите актьори на Вендерс - Рудигер Фоглер. Документалният “Токио Га” е филм за любимия на Вендерс японски режисьор Ясуджиро Одзу. Да друг свой приятел - японския моден дизайнер Ямамото - Вендерс разказва в документалния филм “Записки за градове и дрехи".
След успеха на „Буена Виста Сошъл Клъб” (1999), възкресил таланта на цяла плеяда кубински музиканти и наложил световна мания по кубинската музика, Вендерс създава още два музикални филма - „Ода за Кьолн” (2002), уникален рок-филм за немската група БАП, свирили на една сцена с Ролинг Стоунс и Брус Спрингстийн, и иронично озаглавения „Филм за родината”, един от шедьоврите в жанра. Година по-късно Вендерс създава „Душата на човек” (2003) – част от продуцираната от Мартин Скорсезе поредица за блуса.
С „Обетована земя” (2004) Вендерс завършва своята L.A.-трилогия, част от която са още “Краят на насилието” и “Хотел за един милион долара”. Филмът се занимава с бедността и параноята в Америка след терористичния акт на 11.09.2001 г. „Не ме търси” (2005) пък събира отново Вим Вендерс и носителя на „Пулицър” Сам Шепърд. 20 години след култовия “Париж, щата Тексас”, златният тандем Вендерс-Шепърд напомня отново печелившата си формула: силна драматургия, талантлива режисура и безкомпромисна актьорска игра.
В личния си живот, Вендерс има 4 неуспешни брака с австрийски, немски, американски и френски актриси. Петият му брак е от 1993 г. с 20 години по-младата германка Доната Вендер - електроинженер, фотограф и и оператор, по-късно работила по някои от филмите му. И с петте си съпруги Вендерс е работил заедно поне в един свой филм. Поради заболяване в детството си, Вендерс не може да има деца.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}